Арх. Людмил Леонидов: „Ниското заплащане на строителния надзор е резултат от нелоялната конкуренция, която е трудно да се премахне само с добри намерения“

Едно интервю с арх. Людмил Леонидов, дългогодишен лектор на БААИК и преводач на някои от договорите на FIDIC

 

1. Арх. Леонидов, благодарение на Вас БААИК бе поканена да членува в Международната федерация на инженерите – консултанти /FIDIC/, което се случи в далечната 2000 г.

Разкажете повече за това?

 

           Тази история е като холивудски филм, в който нещата се подреждат така, че накрая всички са щастливи. По това време малко хора се интересуваха от международните договори за реализация на инвестиционни проекти и приложението им в България. С много напразни усилия и с огромната помощ на арх. Митьо Виделов беше създадена „Национална асоциация на лицата упражняващи независим строителен надзор“. Искам да отбележа, че тогава всяка промяна на законодателството ни и приемане на  принципите на цивилизования свят се посрещаше „на нож“.

          По това време бях хонорован преподавател в катедра МИО (Международни икономически отношения) по специалност „Управление на инвестиционни проекти“.  Опит бях натрупал от продължителната ми работа извън България по изискванията и правилата най-вече на договорните условия на ФИДИК. Ръководител на катедрата беше проф. Д-р. Бистра Боева.

          В една обедна почивка тя ми зададе много кратък и прост въпрос – „Вие защо не станете членове на ФИДИК?“ Отговорих това, което мислех в момента: „ Защото ТЕ не са ни поканили“.  Истината беше, че ние нямахме национално сдружение на консултантите, а то единствено можеше да членува във ФИДИК.

След две седмици професор Боева ме повика в кабинета си и ми съобщи следното: „ Разговарях с мой добър познат – Сър Мартин Бърч. Той е президент на Асоциациацията за управление на проекти в Обединеното кралство. В тесни контакти е с ръководството на ФИДИК. Те ще имат конгрес в Хонолулу. Декларирали са пред него, че те очакват да се срещнете в Хавай.“

          Точно тогава нямях никаква възможност да пътувам и предложих на арх. Марин Бакалов да отиде вместо мен. Изпратих извинения до г-н Бърч и горещо препоръчах младия си колега Марин Бакалов.

          Марин замина и се случи нещо, което не е за вярване. Заради нас ФИДИК нарушиха три ненарушими правила, основа на тяхната дейност. Първо, приеха ни за техни членове преди да сме станали членове на ЕФКА – европейската федерация на консултантите. Второ, приеха ни преди консултантската дейност в България да е законово регламентирана. Трето, приеха ни в инженерната си асоциация с новото ни име „ Българска асоциация на АРХИТЕКТИТЕ и инженерите консултанти!“ „Войната“ между инженери и архитекти беше продължила повече от 100 години. Ние бяхме изключение и направихме първата стъпка към нова ера. 

          За други кандидати процедурата по приемане траеше месеци, дори години. При нас доброто се случи бързо и неочаквано. Лошото започна след това и още не е приключило.

         

2. В каква степен се прилагат договорните форми на FIDIC в България?

 

          Преди да отговоря на въпроса Ви е необходимо (за кой ли път) да поясня какво е ФИДИК и какво представляват формите на договорите им.

ФИДИК е сдружение на Консултанти. Консултантът се появява в началото на 20ти век, като координатор на процеса и действа от името и в интерес на собственика.

          Консултантът е нает от Възложителя експерт, който чрез професионалните си умения създава възможност за оптимална реализация на даден проект от първата стъпка - възникването на идеята, до последната - въвеждането му в експлоатация.

          Консултантът носи отговорност пред Възложителя за всичко, което се случва с инвестиционния проект, включително и за експлоатационните му качества. Консултантът действа от името на възложителя за благото на обществото. Това е морален принцип който всеки лицензиран консултант спазва през целия си живот.  

          Дейността на Консултанта е всеобхватна и не се заключава само в надзора на изграждането на т.н. „Обект“. Единствено с реализацията на строителството се занимава „Инженера“ наричан и „Супервайзър“. У нас се нарича „Надзорник“. Смесването на понятията води до смесване на функциите, правата и отговорностите на участниците и вместо да улеснява процеса го усложнява.

          В средата на миналия век поради изпълнението на големи международни строителни проекти в Близкия Изток и югоизточна Азия се появи нуждата от изработването на единна концепция и общи правила на поведение при международните търгове. Световната банка финансира разработката на договорната документация, като я възложи на Международната федерация на инженерите консултанти. Като основа на разработката служат типовите договорни форми, използвани във Великобритания. Днес FIDIC притежава авторските права върху международните договорни условия за строителство. Основният принцип е да се постигне равнопоставеност между всички участници в процеса и всеки да бъде насърчен „да си гледа работата“. Това се оказва много мъчно в български условия.

          В последствие Световната Банка беше подкрепена от банките за развитие в цял свят. Основното тяхно изискване беше да се създадат такива договори, които да не допускат отклоняване на средства по никакъв начин. Извън България това беше постигнато почти навсякъде.  Проектите се разделиха на няколко признака. Първият признак е обема на капиталовложенията и продължителността на реализацията. Вторият признак е начина, по който са разпределени отговорностите на страните. Третият признак е спецификата на договорените за изпълнение работи. Така договорните форми, създадени от ФИДИК, станаха три вида: 

• само за строителство
• за проектиране и строителство и
• за проучване, проектиране и строителство.

 

         

При традиционните проекти Възложителят извършва почти цялото проектиране. Възложителят е подробно информиран за изпълнението на проекта от Инженера, който управлява изпълнението на договора, наблюдава строителните работи и сертифицира плащанията. Плащанията се извършват съгласно остойностените количествени сметки или неразбити суми за одобрената извършена работа. Това са договорите само за строителство - „Червена книга”, „Зелена книга”,  “Гражданско строителство”, ”Договор за строителство” и „Кратка форма”.         

          При инфрастуктурните проекти и проектите за технологично оборудване, Изпълнителят може да поеме отговорността да извърши по-голямата част от проектирането, съобразявайки се със спесификациите за изпълнение, изготвени от Възложителя. Инженерът управлява изпълнението на договора, наблюдава строителните и монтажните работи и сертифицира плащанията. Плащанията се извършват съгласно постигнато изпълнение обикновено на база неразбита сума. Това са договорите за проектиране и строителство - „Жълта книга”, „Оранжева книга”, „Договор за инсталации, проектиране и строителство” и „Електро и инсталационни работи”. 

          Възложителят може да желае Изпълнителят да поеме цялата отговорност по проучването, проектирането и строителството на сложен инфраструктурен или технологичен проект и да предаде обекта готов за експлоатация “при завъртане на ключа”. Възложителят няма да бъде информиран за всекидневния прогрес на работата, при условие, че крайният резултат ще покрива критериите за изпълнение, които той е определил. Възложителят ще плати повече за изграждането на проекта в сравнение с  традиционното строителство, като в замяна Изпълнителят поема допълнителните рискове, свързани с гарантирането на окончателната цена и времето за изпълнение. Това са договорите за проучване, проектиране и строителство - „Сребърна книга”, „Проекти на ключ” и „Проектиране и изпълнение на ключ”. 

          В България не бяха възприети тези принципи и негласно бяха създадени други, „наши си“ правила. Те стъпват на две отправни точки – кой е (или ще бъде) виновен и колко може да се „спести“ от една реализация. По тази причина масово договорите се пренасочват към „инжениринг“. В договорите на ФИДИК определението за инжениринг е „практическо приложение на научни знания в проектирането и строителството, с цел да бъде реализиран даден проект“.  У нас под инжениринг най-общо се разбира „ изпълнение „на ключ“, т.е. даваш парите на един предприемач, който организира проектирането, надзора и  строителството и ти връща голям процент от получената сума. Нещо остава и за него. Срещу тази услуга получава следващата поръчка.

          За един експерт не е мъчно да установи къде са нарушенията, но по тази причина експертизата никога не се възлага на експерти.

 

3. Как FIDIC хармонира с българското строително законодателство?

         

Не хармонира.

          Договорните условия на FIDIC са отражение на добрата световна практика и гарантират правилното усвояване на отпусканите средства при запазване на равнопоставеността на страните, сключили договора.

          Пряко отношение към инвестиционния процес имат два закона –

ЗУТ (Закон за устройство на територията) и ЗОП (Закон за обществените поръчки). 

          ЗОП определя процедурите за възлагане, ЗУТ определя процедурите за реализация на инвестиционните проекти.

ЗУТ и ЗОП са закони и тяхното спазване е задължително. Договорните условия на ФИДИК са само договори, които трябва да се съобразяват със законите. ЗУТ се оказва наясно с нерешените проблеми и определя, че:

          § 24. (1) за проекти, финансирани изцяло или частично от международни финансови институции и от фондове на европейския съюз, при сключване на договорите между участниците в инвестиционния процес МОГАТ да се прилагат договорните условия на международната федерация на инженерите консултанти (ФИДИК).

          (2) в случаите по ал. 1 функциите, правата, задълженията и отговорностите на консултанта по този закон се ОСЪЩЕСТВЯВАТ ОТ ИНЖЕНЕРА, определен по условията на финансиращата институция, и се уреждат подробно в специалните условия на договора, сключен между него и възложителя.

          (3) за осъществяване на дейността по оценяване на съответствието на

Инвестиционните проекти и за упражняване на строителен надзор инженерът по договора трябва да бъде лицензиран при условията и по реда на чл. 167 или да възложи изпълнението на тези дейности на подизпълнител, лицензиран по този закон.

          (4) въвеждането в експлоатация на строежите по ал. 1 се извършва при условията и по реда на този закон.

Едва ли са необходими допълнителни обяснения за абсурда облечен в законова форма. В ал. 1, „Могат“ унищожава безкомпромистността на ФИДИК. В ал. 2. „Консултантът“ и „Инженера“ са едно и също, а те не са! В ал. 3. се изисква лицезиране, но никъде не се споменава какво обучение трябва да са преминали тези, които искат да бъдат лицезирани. В ал.4. всичко си отива на мястото защото договорът няма никаква стойност ако не е съобразен със закона. Ако пък е съобразен със закона престава де е договор по ФИДИК.   

          Основните различия произтичат не само от неправилното определяне на участниците в инвестиционния процес, техните права и задължения, но и от самата същност на процесите.  Използваните в нашето законодателство понятия се различават от тези използвани при FIDIC.

          - българското определение за Консултант не е Консултант по FIDIC

          - българското определение за Строител не е Изпълнител по FIDIC

          - българското определение за Надзор не е Инженер по FIDIC.

          - българското определение за Проект не е Проект по FIDIC

          В нашето законодателство проучванията, проектирането и строителството са три отделни процеса, не обвързани с крайната цел.

          Проект при нас е русизъм (проэкт) и означава проектиране (design).

          „Проектът” и „Проектирането” са различни по смисъл и съдържание понятия, които поне в законодателството не трябва да се объркват.

          Проектът е комплекс от дейности, осигуряващи успешна реализация на поставена цел. При военните и в разузнаването се нарича “операция”.

          Проектът се замисля, финансира, реализира и експлоатира от Възложителят така, че чрез оптимални разходи и достигане на конкурентен стандарт, да се получи максимален ефект (печалба).

          Нашето законодателство определя инвестиционния проект като “проект, който е предназначен за строителство на обекти”. Във FIDIC липсва понятието „Обект”.

          Различията между ЗУТ, който е закон и договорните условия на FIDIC, които не са такъв нормативен акт, се състоят в:

- правата и задълженията на участниците в реализацията на проектите

- степента на контрол при реализацията на проектите

- процедурите за документиране на реализацията.

- отговорността (за проектирането)  

- степента на универсалност

 

          При FIDIC нещата са много прости и лесни за изпълнение:

1. Участници в реализацията на инвестиционните проекти са единствено Възложителят, Консултантът и Изпълнителят. Договорът се сключва единствено между възложителя и изпълнителя. Лица които не са част от договора нямат право да се намесват в неговата веализация. В  ЗУТ чл. 160. (1) участници в процеса на строителството са ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ, СТРОИТЕЛЯТ, ПРОЕКТАНТЪТ, КОНСУЛТАНТЪТ, ФИЗИЧЕСКОТО ЛИЦЕ, УПРАЖНЯВАЩО ТЕХНИЧЕСКИ КОНТРОЛ ЗА ЧАСТ „КОНСТРУКТИВНА”, ТЕХНИЧЕСКИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ И ДОСТАВЧИКЪТ НА МАШИНИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ.

 

      2. Договорът влиза в сила, когато Възложителят предаде на Изпълнителя  „Писмото за приемане“ на неговата оферта.   

При FIDIC няма документ на който да пише „ДОГОВОР”. Договорът е комплект от документи, които са изброени съгласно техния приоритет.

“Договор” означава:

•        Писмото за приемане на офертата

•        Меморандум за разбирателство

•        Писмо за намерения

•        Специфичните условия,

•        Общите условия (договорното споразумение),

•        Спецификацията,

•        Остойностените количествени сметки

•        Чертежите,

•        Програмите и

•        Други документи, които са изброени в договорното споразумение.

Ако при договорите „проектиране и строителство” и договорите „на люч” може договорът да влезе в сила на датата на която е връчено „Писмото за приемане на офертата”, то при договорите „само за строителство”, за начална дата се счита датата на предаване на строителната площадка. У нас не винаги е така и това поражда много излишни спорове.

 

      3. От изключително знaчение е правилното определяне на „началната дата”, защото от нея се изчислява времето за завършване – „крайната дата”. За всеки просрочен ден след тази дата, виновната страна плаща неустойки в големи размери. Дните винаги са само календарни и няма никакви спорове за точната дата на което и да е действие.

При договорите „проектиране и строителство” времето за проектиране и одобрение на проекта започва да тече преди започването на реалното строителство, независимо дали е предадена строителната площадка. Това време трябва да бъде включено в общото време за изпълнение на договора.  

 

     4. Много по - сложен е проблемът с „датата на завършване”.

ЗУТ счита, че датата на завършване е датата, на която е издадено разрешението за въвеждане в експлоатация, което се предхожда от подписването на приложение № 16 от наредба № 3. Там се записват и гаранционните срокове.

Основната пречка в договорните условия на FIDIC да се запише като крайна дата – датата на въвеждане на обекта в експлоатация е, че ЗУТ не регламентира сроковете между съставянето и подписването на трите документа. По тази причина, този срок е неизвестен и не може да бъде разумно предвиден в договорните документи.

Логиката на FIDIC е, че датата на завършване е датата, на която Изпълнителят предава на Възложителя изпълненото строителство и цялата документация на проекта. Това би трябвало да бъде подписването на приложение № 15 от наредба № 3.

Като се направи прецизен анализ на текстовете от правилата на ФИДИК, отнасящи се до приемането на завършените строежи, може да се направи извод, че сертификатът за изпълнение (performance certificate) по-точно попада в хипотезата на документ, въз основа на който може да се издаде разрешение за ползване, отколкото сертификатът за приемане (Taking Over Certificate).

         Taking-Over Certificate (Сертификат за Приемане ) е сертификатът, който се издава по силата на Договора, когато Инженерът прецени, че всички Работи са завършени и са готови за приемане от Възложителя.

        Performance Certificate (Сертификат за Изпълнение) е сертификатът, който се издава по силата на Договора, когато Инженерът прецени, че Изпълнителят е изпълнил всичките си задължения съгласно Договора. Той се издава след приключване на „Срока за съобщаване на дефекти”.

         

       5. За да е възможно прилагането на договорните условия на FIDIC у нас е необходимо да се включат редица клаузи, произтичащи от нашето законодателство.

          Трябва да се поясни защо договорите за обществените поръчки, се поднасят на участниците в търга, без самите участници да имат възможност да участват в тяхната редакция. Защо когато се знае, че ДОГОВОРЪТ Е СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ДВЕ РАВНОПРАВНИ СТРАНИ, у нас едната винаги е неравноправна и за да сключи договор, той трябва да е такъв, какъвто ѝ се налага.

 

       6. Проблемът с авторските права е повсеместен. В договорните условия на ФИДИК се говори за интелектуални права. У нас законът разрешава единствено на носителят на авторски права да прави промени изисквани от възложителя по време на експлоатацията на обекта. За това във всички налагани договори е записано че авторът се отказва от правата си в интерес на възложителя, а това е противозаконно, защото авторски права в проектирането имат само лицензираните проектанти. Авторските права не могат да бъдат корпоративни. 

 

       7. Заради ЗОП трябва да отпадне цялата глава от общите договорни условия, касаеща промените и корекциите.

          Няма по света такова строителство, при което в процеса на изпълнение да не се налагат корекции или промени в допустими граници. За да заобиколи закона, възложителят включва в договорите една клауза наречена „непредвидени разходи“. Чрез нея могат да се вършат много ненаказуеми нарушения и нерегламентирано усвояване на значителни суми. В договорните условия на ФИДИК не съществува такава възможност.  Използва се понятието „Условна Сума“ (Provisional Sum) която изрично е описана в Договора като сума, за изпълнението на която и да е част от Работите или за доставка на Технологично Оборудване, Материали или услуги, която не може да бъде определена предварително спри остойностяването на количествата. Тя задължително е част от заявена позоция, а не неизвестен вид работа.

 

       8. Заради ЗУТ трябва да се включи цяла нова глава в специфичните условия, обясняваща какво е това „ЗАПОВЕДНА КНИГА”

Кореспонденцията между страните се води само писмено с точно определени срокове за предаване, приемане и взимане на решения. По тази причина няма „заповедна книга”.

Кореспонденцията по разбиранията на FIDIC е писмен диалог между страните, а не едностранно издаване на заповеди. Съвсем друг е смисълът на заповедната книга. „ Заповедната книга на строежа се съставя, попълва се и прошнурована с номерирани страници, се заверява на първата и последната страница от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител за строежите от пета категория в тридневен срок от съставянето на раздел ii от протокол образец 2 (2а), а когато такъв не се изисква - преди започването на строежа, при влязло в сила разрешение за строеж. Заповедната книга на строежа съдържа:.......“. Такъв „документ“ достигнал до нас от началото на миналия век, днес никъде в цивилизования, а и не само в цивилизования свят не съществува  

 

       9. Още една нова глава трябва да обяснява правата и задълженията на „ПРОЕКТАНТА”.  Разликата между правата на Инженера по FIDIC и Консултанта по ЗУТ се състои и в законово регламентираната намеса на проектанта. Проектантът не е страна по договора и не участва в процеса на реализацията изпълнявана по правилата на ФИДИК.

          При договорите за строителство, Проектантът извършва проектирането съгласно техническите спецификации и е под постоянния контрол на Консултанта. Отговорност за качествата на проекта пред Изпълнителя (строителя) носи Възложителят .

          При останалите договори отговорността за проекта носи Изпълнителят          ЗУТ е на друго мнение - чл. 162 (2) Условията и редът за осъществяване на авторски надзор по време на строителството се определят чрез договор между възложителя и проектанта. Авторският надзор по част „конструктивна” е задължителен за всички строежи от първа до пета категория включително.

          Според Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, Проектантът изпълнявайки „авторски надзор” подписва 11 от всичките 17 приложения към наредбата.   

          В чл. 5. точка (6) от наредбата се казва – „ Предписанията на проектанта, свързани с авторското му право, за точното спазване на изработения от него инвестиционен проект се вписват в заповедната книга и са задължителни за останалите участници в строителството“.

          По-надолу, в точка (7.1.) пише още – „ Решението на лицето, упражняващо строителен надзор за строежа, е задължително за строителя и техническия ръководител на строежа“.

          От тук става ясно, че според ЗУТ, респективно наредба № 3, Проектантът може да наложи свое решение на Инженера, и Инженерът е длъжен да го изпълни, без да се съобразява с условията на подписания по правилата на  FIDIC договор, в който той не е страна.  

          Заповедта на Проектанта по същество е промяна или корекция на спецификация, вид работа, количество, стойност или срок за изпълнение, а ЗОП не допуска корекции и промени.

          Съвсем осъдително става поведението на Проектанта по време на изпълнението на договори „проектиране -строителство” и проекти „на ключ”.

 

      10. Ако възникне спор, той се решава от „Комисия по споровете“, преди да бъде отнесен към арбитраж.  Просто не е възможно при толкова много противоречия да не възникне спор. FIDIC не дава дефиниция за спор. В най - общият случай, спор е непостигане на съгласие. В наши условия цялата глава за Комисията за споровете се зачерква. Съдбата на спорещите по технически въпроси се оставя в ръцете на адвокати, които в повечето случаи са далече от тази материя.

Има и много други различия, но това интервю ще заприлича на наръчник, ако трябва да се спра на всичките

 

 

4. До каква степен българските строителни и консултантски фирми са конкурентни на чуждите при реализация на проекти, съгласно условията на FIDIC?

 

          Различни са условията, при които работят строителите и консултантите у нас и в чужбина. Обученията на строители, консултанти, юристи и икономисти които провеждах в продължение на повече от десетилетие, имаха за цел чрез работа в български условия да се подготвят за работа в чужбина. Имаше фирми, които се справиха изненадващо добре. За пример мога да дам „Станилов“, който така си организира работата тук, все едно че работи някъде в Европа, а беше от първите фирми, работещи по тези договори, без никакъв предишен опит. Чудесно се представиха и част от консултантите. Някои от тях си намериха работа в чужди компании. Имах удоволствието да срещна някои от тях  зад границата и останах приятно изненадан.

          Имаше и друг случай. Един ден ме посетиха непознати за мен юристи, които трябвало да се занимават с договорните условия на ФИДИК. Поискаха да им изнеса целият курс от лекции, който е над 20 часа. Обясних им, че мога да ги обуча, но не мога да им издам сертификати, защото БААИК прекрати едностранно моята преподавателска и обучителна дейност. „Ние сертификати си купихме, но нищо не разбираме от ФИДИК. Ще си платим втори път ако се съгласиш да ни научиш“. Съгласих се.

         

5. Необходим ли е според Вас Закон за Камара на консултантите в строителството, за да се легитимира дейността на БААИК, респективно на фирмите, членуващи в асоциацията?

 

          Това са две различни дейности. Консултантите работят в управлението на инвестиционните проекти, а инженерите управляват строителството. Няма проблем БААИК да съчетава и двете дейности но трябва ясно да ги раздели като права и задължения. Предполагам, че въпросът Ви е за контрола, а не за ръководството. С много малки изключения надзорът у нас е под всякаква критика.

В чужбина инженерът започва работният си ден заедно със строителя и заедно влизат на площадката. Когато работата приключи работниците напускат строежа преди инженерът да си е тръгнал. Строителят съгласува с инженера всяка дейност за следващия ден и я изпълнява само ако той му я разреши и т.н.

          Не е мъчно да се направи правилник за дейността на надзора, но има две причини това да не се допусне.

Първата е, че надзорът се извършва между другото и без да се спазват никакви процедури. Нито строителят допуска да бъде наблюдаван и коригиран, нито възложителят иска надзорът да наднича в неговите взаимоотношения със строителя.

Втората причина е ниското заплащане. То е резултат на нелоялната конкуренция, която не може да бъде премахната само с добри намерения.

 

6. Как оценявате качеството на строителството през последните десет години, респективно – работата на фирмите за строителен надзор в тази насока?

 

Въпросът Ви вероятно е придизвикан от случилото се в Турция и Сирия.

Последните десет години не са толкова тревожни. Според мен големите проблеми могат да дойдат от сградите, строени в края на миналия век и началото на този, когато на практика нямаше никакъв контрол. Използваха се некачествени материали и несигурни технологии. Тогава се направиха и много нерегламентирани ремонти и рискови преустройства на стотици сгради.

Тази тема е много специална и неможе да се изчерпи с едно интервю.  Дано поне Господ е милостив към нас.  

 

Разговорът води Красимира Петрова