• BG
  • EN

БААИК участва в дискусията, организирана от КСБ за новия Закон за обществените поръчки

Информация на Камарата на строителите в България:

 

Камарата на строителите в България (КСБ) за пети пореден път бе домакин на кръгла маса на тема „Модернизация на обществените поръчки". Във фокуса на дискусиите тази година беше наскоро приетият от Народното събрание нов Закон за обществените поръчки (ЗОП), който влиза в сила на 15 април. Събитието, организирано от КСБ по инициатива на Областното представителство (ОП) – София, с официален медиен партньор в. „Строител", събра представители на институциите и бранша.

Председателят на Камарата и домакин на форума инж. Светослав Глосов посочи, че над 80% от работата в строителния сектор се осигуряват благодарение на европейските фондове. Той добави, че по предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) сключените договори по обявени обществени поръчки в отрасъл „Строителство" за 2015 г. са 2840 броя на стойност 1,347 млрд. евро. „Ето защо браншът разчита в голяма степен на търговете. Качеството на базовия ЗОП и правилникът за неговото приложение са от решаващо значение за строителния сектор", обобщи инж. Глосов.

Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев беше категоричен, че новият ЗОП със сигурност е по-добър от досега действащия, защото мнението на всички страни е било взето предвид при изготвянето му. „От тук нататък предизвикателството е да се научим да го прилагаме", посочи вицепремиерът.

Той подчерта, че стандартизацията на процедурите ще възпрепятства нарушенията. „Извървян е огромен път по темата. Най-тежка ще бъде финалната фаза по отношение на строителството. До няколко месеца ще е стандартизиран процесът на доставките. Ще се въведат 5 или 6 типа критерии, които всеки възложител ще може да ползва", обясни Томислав Дончев. Той съобщи и че се обсъжда идеята за въвеждане на по-строги санкции за възложителите, допускащи системни нарушения в търговете.

Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева определи новия ЗОП като изражение на стремежа да се модернизира процесът по възлагане. „Чрез него се гарантира ефективното използване на публичните средства и се осигурява икономическото развитие на България", допълни тя. Василева съобщи, че ръководеното от нея ведомство има готовност до края на април да представи на Агенцията по обществени поръчки (АОП) разработени в партньорство с КСБ стандартизирани документи.

Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков подчерта, че законът дава голям шанс на малките и средните фирми.

Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм към 43-ото Народно събрание, посочи, че новият ЗОП с предвидимостта, от която ще се възползват възложителите и управляващите органи, ще осигури възможност за по-добро планиране и избягване на риска от забавяне на проекти и неусвояване на европейски средства.

В Петата кръгла маса, чийто модератор беше инж. Николай Станков – зам.-председател на КСБ и председател на ОП – София, участваха още Малина Крумова – и.д. директор на Дирекция „Централно координационно звено" към Министерския съвет (­ДЦКЗМС), Елеонора Николова – и.д. директор на Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), Дончо Барбалов – зам.-кмет в направление „Финанси и стопанска политика" към Столичната община, Иво Кацаров – гл. секретар на АОП, инж. Асен Антов – изп. директор на НК „Стратегически инфраструктурни проекти", Ренета Геориева – изп. директор на ­ПУДООС, Яна Георгиева – гл. директор на ГД „ОПОС", Недялко Недялков – зам.- председател на ДАНС, Иоанис Партениотис – вицепрезидент на КТ „Подкрепа", както и представители на Агенция „Държавна финансова инспекция" (АДФИ), на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ).

Форумът бе открит от вицепремиера по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев. „Започвам с пожелание: ако не тази година, нека другата или през 2018 г. тенденцията да се обърне – да се запази и ако може, да се увеличи обемът на средствата, които постъпват като публично финансиране и Вие получавате през обществени поръчки. Само че техният дял в това, което правите, да бъде по-малък – около 40 – 45%, а останалото – от частни инвеститори. Ето това е белег на витална, работеща, растяща икономика. Намерението ни е финансовият ресурс, който влиза на пазара, да не бъде по-малък. Дори и след 2015 г., когато поради края на програмен период 2007 – 2013 г. и застъпването му с настоящия 2014 – 2020 г. обемът разплатени средства беше рекорден", обърна се вицепремиерът към представителите на строителния бранш. Той отбеляза, че за поредна година на събитието присъстват всички ключови държавни институции – Агенцията по обществени поръчки (АОП), министерства, звена и фондове. Вицепремиерът отчете, че през 2015 г. е имало 5913 възложители, почти 24 500 изпълнители, 11 111 обществени поръчки, от които близо 10% с европейско финансиране. Общата стойност на сключените договори по търгове е била 6,9 млрд. лв. „Това е огромен ресурс – над една четвърт от държавния бюджет. Той задейства цялата машина – Министерския съвет, министерства, агенции, специализирани структури, които имат за цел да надзирават или контролират процеса, и стига до най-малката община и фирма. Изключително чудно е, че такъв сложен процес – и заради европейското законодателство, и заради националното усложняване на процеса, е достъпен за толкова широк кръг участници. Само след няколко години усилия, въпреки всички дефекти и грешки, той се движи според националните и европейските изисквания, което е постижение", подчерта Томислав Дончев.

По отношение на мерките за контрол той съобщи, че се обсъжда нова идея за санкционен режим за възложители с над 4 – 5 нарушения чрез намаляване на държавните субсидии. „Когато говоря за рязане на финансирането за местните власти, нямам предвид то да бъде наполовина, защото нямаме за цел да наказваме гражданите. Но представете си субсидия с 5 – 10% по-ниска и серията от изключително остри и неприятни въпроси, които ще породи сред обществеността. Политиците са податливи на обществен натиск в добрия смисъл на думата и трябва да се постараем при нарушения той да бъде осигурен. Министерствата и другите институции ще бъдат санкционирани по аналогичен начин като общините – с редуциране на средствата за работна заплата. Нека не гледаме темата, пречупена през призмата „добрата държава и лошите общини" или обратното. Тук не съществува разлика и диференциран подход няма да бъде прилаган. Такива санкции се прилагат в редица държави – пример е Ирландия. Там, ако съответната администрация не покрие критериите за ефективност, субсидиите й се намаляват за следващата година", разясни предложението Дончев. Той уточни, че когато е готова окончателната визия, ще са необходими законови промени. „С КСБ сме свикнали, когато правим нещо, то да е в режим на публичност и диалог – затова си позволих да споделя идеята. Предвижданите промени ще са в законодателството, уреждащо финансовите отношения между централната и местната власт и между държавните ведомства. Тоест измененията биха засегнали повече от един нормативен акт. Но подчертавам, че това е въпрос, който засега само обсъждаме", посочи вицепремиерът.

Пред журналисти след откриването на кръглата маса той коментира и разглеждането на жалбите по обществени поръчки от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според него дискутираният в парламента въпрос, дали казусите да се разпределят на случаен принцип сред членовете на КЗК, трябва да се реши не с новия ЗОП, а с промени в Закона за защита на конкуренцията. „Отнасям се със симпатии към предложението случаите да се дават на случаен принцип. Макар че смисълът от това е ограничен. КЗК взема колективни решения, а докладчикът има второстепенна роля. Въпреки това съм разговарял с народните представители и съм дал пълната си подкрепа – промяната да се случи", съобщи Томислав Дончев.
Министърът на околната среда и водите Ивелина Василева също коментира стандартизацията. По думите й сега е моментът да се фокусираме върху доброто планиране. Според нея именно от тази гледна точка типизирането на документите за провеждане на обществени поръчки, което е част от концепцията за модернизация, е от изключителна важност както за строителния бранш, така и за институциите. „Чрез стандартизацията ще се осигури максимална ефективност при инвестирането на публичните средства. Благодаря за доброто партньорство на КСБ, защото заедно сме в напреднал етап в разработването на типизираните документи, които касаят възлагането на обществени поръчки при строителството на инфраструктурни обекти в секторите „Води" и „Управление на отпадъци". Това включва стандартизиране на договорите, на методиката и съответно критериите за подбор на изпълнителите", уточни Василева.
Тя посочи, че така ще се осигури баланс между интересите на всички страни и ще се намалят пропуските. „Някои заплатиха скъпо грешките, с тежки последствия за общините, на които бяха наложени финансови корекции. Очакванията ни са, че доброто сътрудничество и партньорство, което имаме изградено в годините, ще ни доведе до симплификация, повече ефективност и ползи за цялото общество. Смятаме, че до края на април ще имаме готовност да представим на АОП разработените стандартизирани документи. Благодарни сме на Централното координационно звено към Министерския съвет и на Агенцията за това, че работим съвместно", обясни още министър Василева.

След това думата взе зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Той посочи, че предвид наскоро приетия ЗОП сега всички участници в системата на обществените поръчки имат нужда от обучение. По думите му с въвеждането от 15 април ще сме свидетели на обективизиране на критериите за оценка, на изключването на дискриминационните условия при провеждането на процедурите. „Законът ще даде категорично плоскост за равно конкурентно начало. Той насърчава изготвянето на типови тръжни процедури. С КСБ отдавна обсъждаме стандартизацията", допълни Нанков и припомни, че преди дни е дискутирал с Камарата типизирането на договорите по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (виж стр. 10). Във връзка с това Нанков посочи, че по нея към момента са приключени и разплатени 5 сгради, а се изпълняват 800. До края на годината се очаква да са изцяло готови 1255 сгради.

Нанков изказа адмирациите си към КСБ за организацията на редица форуми, сред които и кръглата маса, в която участва. „Тези събития са важни за всички страни. По този начин обменяме опит и становища, за да постигнем голямата цел – по-ефективното разходване на публични ресурси", каза още Нанков.
Председателят на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм Петър Кънев посочи, че основната задача е да се регулират процесите за добра бизнес среда в България и ЗОП е един от нужните компоненти за нея. „България е на 100-тно място в класацията за правене на бизнес на Световната банка по продължителност на процедура за получаване на строителни разрешения. Страната ни в същото изследване е след 110-а позиция по срокове за включване в енергосистемата. На пръв поглед са законодателни проблеми, но практиката показва, че в 90% от случаите нормативните актове не са толкова лоши, колкото преходните и заключителните разпоредби, които дават права на съответните ведомства с наредби да регламентират процеси", обясни Петър Кънев.
По отношение на КЗК той подчерта, че комисията е антимонополна, а 98% от решенията й са свързани със ЗОП. Затова според него тепърва ще трябва да се започне дебат, дали не е редно институционното обжалване по закона да е отново работа на съдебната власт, а не на КЗК.
„Обществените поръчки не са самоцел, те са инструмент за получаване на най-добри услуги на най-добри цени. Те не приключват с подписване на договора, а с неговото изпълнение", заяви Малина Крумова – и.д. директор на ДЦКЗМС. Тя коментира, че са необходими усилия по отношение на качеството на възложителите и капацитета им за организиране на процедурите. „Нека имаме предвид, че за да има добро провеждане на обществените поръчки, трябва да има добро планиране. Те не оперират във вакуум, ЗОП не е единственият закон, с който трябва да се съобразяваме. Предстои ни да се научим, че провеждането на обществените поръчки може да върви с одобряване на проектните предложения. Новият закон осигурява добра среда, но трябва да може да го прилагаме, да заложим на електронизацията на обществените поръчки", обобщи Крумова.
Елеонора Николова – и.д. директор на ЦППКОП, напомни, че ръководеното от нея ведомство и Камарата отдавна обсъждат темата за въвеждане на електронни обществени поръчки, централни органи за покупки и предварителна сертификация на участниците. Николова отново открои значението на ЦПРС на КСБ.
„Многократно от центъра подчертахме, че към новия ЗОП е подходено той да е рамков и да урежда принципни въпроси. Това води до устойчивост на законодателството, която досега не сме наблюдавали", подчерта Николова. По думите й ЗОП урежда основните обекти, субекти, видове процедури, а техническите аспекти са останали за правилника за прилагането му, който също ще бъде внимателно анализиран от ЦППКОП.
„В контекста на добрата ни работа с Камарата бих искала да поканя представителите й да участват в новия ни проект за намаляване на административната тежест върху малкия и средния бизнес чрез ограничаване на корупционни практики в общините, защото КСБ има особено голям опит по отношение на строителните разрешения", обясни Николова.
Зам.-кметът на Столичната община Дончо Барбалов подчерта, че София е един от най-големите възложители в страната. „На годишна база от 400 до 650 млн. лв. са само обектите ни в капиталовата програма. Отделно възлагаме много текущи дейности и всичко това става по реда на ЗОП. За нас законодателната рамка в областта на обществените поръчки е изключително важна, за да можем и да подобрим работата си", добави той и подчерта, че се надява скоро да се реализира инициативата за стандартизация на процедурите, за да се използват повече типови документи. По този начин според Барбалов ще се повиши ефективността на възлагането.
Главният секретар на АОП Иво Кацаров и зам.-председателят на КСБ Андрей Цеков представиха текстове от ЗОП и правилника към него.
След изявленията на официалните гости в първия панел кръглата маса продължи с дискусия във втория.
Всичко от Петата кръгла маса на тема „Модернизация на обществените поръчки" четете в следващия брой на в. „Строител".

 

Андрей Цеков, зам.-председател на УС на КСБ: Проектът за правилник запазва принципния дух на закона

Когато си мисля за качествено законодателство, винаги си представям Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който, въпреки че е изготвен преди десетилетия, е променян само няколко пъти. Досегашният ЗОП е точно обратният пример. В този смисъл бих искал да кажа, че новоприетият ЗОП по-скоро прилича на ЗЗД, защото отразява доста коректно мъдростта и опита, които са натрупани в цяла Европа в продължение на 30 – 40 години, когато се развива правото в областта на търговете.

Преди една година на Четвъртата кръгла маса с удовлетворение констатирахме принципността и законодателната справедливост на проекта на ЗОП, а сега тя е съхранена при обсъждането и приемането на закона в парламента. Някои разпоредби увеличават шансовете на малките и средните предприятия за участие в процедурите. Удовлетворени сме от регламентирането на статута на подизпълнителите. Трябва да кажа, че точно в тази връзка може би е най-добрият пример за сътрудничество между Камарата и държавните институции.

Що се касае до правилника, имах възможност да се запозная доста детайлно в последните дни. Той запазва духа на закона. В него коректно се доразвиват някои основни принципни инструменти, разписани в ЗОП. Удовлетворен съм, че виждам регламентиране на статута на клоновете на чуждестранни юридически лица. Според мен правилникът практически елиминира един от основните аргументи – че нашето законодателство не позволява възлагането на допълнителни работи в рамките на един строителен договор.

Голямо достойнство на закона и правилника са разпоредбите, които регламентират публичността и прозрачността. Порталът за обществени поръчки, когато започне да функционира през 2017 г., ще е инструмент за допълнителна прозрачност.

Някои притеснения поражда в мен чл. 30, който регламентира подготовката на процедурата за обществените поръчки. Не мога да си обясня точно защо е необходимо в случаите, в които документацията за възлагане на търга е изработвана от външни лица, да трябва да се посочва тяхната професия и месторабота.

Има една интересна разпоредба, на която би следвало да обърнем внимание – чл. 33, ал. 1 въвежда забрана за оценка на планове, графици по организация на изпълнението. Тоест оценка на риска, работна програма няма да могат вече да бъдат използвани като критерии за възлагане.

Разбира се, в един правилник не могат да бъдат обхванати всички казуси от строителния договор – това би следвало да стане в процеса по стандартизиране на документациите.

Ще си позволя да изразя притеснение, свързано с предложените такси за обжалване на процедурите. Като цяло те са относително справедливи. Но искам да кажа, че въвеждането на твърда такса от 1000 лв. за всяка поръчка до 1 млн. лв. ще бъде непосилна за малки фирми, които участват в търгове за 20 – 30 хил. лв. Може би трябва да се помисли за една по-диференцирана тарифа.

Сега основното предизвикателство пред всички участници е прилагането на закона.

Иво Кацаров, гл. секретар на АОП: Това е правната рамка, която ще очертава средата в сектора през следващите години

АОП вече е традиционен участник на организираните от Камарата форуми. Сега обаче за първи път коментираме изцяло нов ЗОП. Преди два дни наши колеги бяха в Брюксел, където се срещнаха с представители на Европейската комисия (ЕК). Оказа се, че България е една от малкото държави, които ще успеят да транспонират европейските директиви навреме.

Предвид факта, че това е изцяло нов закон, трябва да се очаква, че ще има определен период на напасване. Естествено е да възникнат някои въпроси. Това не бива да е причина да загърбваме добрите му страни – трябва да се опитаме да разрешаваме проблемите, защото, харесва ли ни, или не, това е правната рамка, която ще очертава средата в сектора през следващите десетина години.

Законът отразява европейския модел. Като цяло акцентите в директивите и в нашия ЗОП са свързани с ускоряване на възлагателния процес. Търси се бързо достигане на средствата до бизнеса. В условията на финансова криза европейският законотворец разбра, че не може да губи време в дълги и сложни процедури и не може да има ограничения пред участниците.

Тъй като днес много пъти се спомена за стандартизацията, искам да подчертая, че изп. директор на АОП ще координира процеса по нейното изготвяне.

В момента приключваме работата по документите за прилагане на закона. Така че се надяваме до влизането му в сила да имаме пълния набор. Тече процесът за обществена поръчка за изработване на новата платформа за обществените поръчки, която поетапно ще се задейства в своята пълна версия към 2017 г.

От страна на БААИК в Кръглата маса участие взе инж. Адриана Спасова от Контролния съвет на асоциацията. Тя изложи пред присъстващите редица нередности, с които консултантските фирми се срещат при кандидатстването в обществени поръчки за строителен надзор и консултантска дейност.

От БААИК ще предложат документ - предложение с добри практики при обществените поръчки за надзорна дейност.